Dvojezično izdanje: crnogorski / bugarski
crnogorska, 2020 (Podgorica : DPC). – 48 str.; 200 x 200 mm. – Tiraž 1000.
… Crnogorska pismenost i književnost zasnovane su u basenu Skadarskoga jezera, iako su Primorje, doline Lima, Pive i Tare tome dali značajan doprinos. Te kulturne vrijednosti najprije su predstavljene preko starih natpisa koji se nalaze na cijelome prostoru Crne Gore. Pismenost kod nas u pravom smislu ipak započinje s primanjem hrišćanstva u IX vijeku, kad se modifikacijom grčkoga pisma stvaraju glagoljica i ćirilica. To je vrijeme kad među Slovenima još vlada jezička bliskost i sporazumijevanje na slovenskome jeziku, čiji pisani oblik slovenskoga solunskog dijalekta zovemo staroslovenski, kasnije crkvenoslovenski. Za period srednjega vijeka u crnogorskoj pismenosti i sačuvanim spomenicima možemo govoriti o grčko-latinsko-slovenskoj simbiozi. Za opismenjavanje Dukljanskih Slovena veliki značaj imao je benediktinski monaški red u čijim se manastirima razvijala pismenost, prije svega na Dukljanskome primorju. Ovđe su prepisivane ili sastavljane prve knjige, najprije na latinskom, kasnije na slovenskom jeziku. Najznačajniji skriptoriji (prepisivački centri) u Dukljanskoj državi bili su benediktinski manastiri: Sv. Srđ i Vakh na Bojani, južno od Skadra (grobnica dukljanskih vladara), Sv. Nikola na Bojani, Sv. Arhangel Mihail na Prevlaci (i još šest u Boki Kotorskoj), zatim Sv. Petar kod Trebinja, dva na Mljetu, Skadru, Svaču, Drivastu, Baru itd. Od vremena Nemanjića (kraj XII st.) vladari formiraju kancelarije i skriptorije na staroslovenskome jeziku, a po potrebi na grčkome i latinskome. Manastiri postaju prepisivački centri ‒ skriptoriji i svojevrsne radionice za opremanje knjiga. Dvanaesto stoleće predstavlja prekretnicu jer tada nastaju unikatna crnogorska djela. U Vranjinskome manastiru radila je tzv. Žabljačka škola za prepisivanje knjiga za potrebe crkve u Zeti. Najpoznatiji skriptoriji u srednjovjekovnoj zetskoj državi bili su u Kotoru, Prevlaci, Skadru, Bijelom Polju (crkva Sv. Petra i Pavla), kasnije Nikoljac i Podvrh, u Pljevljima, Morači, Đurđevim Stupovima u Budimlji (kasnije Šudikovi), Koporinji itd. U doba Balšića i Crnojevića na obalama Skadarskoga jezera osnovano je više skriptorija: na Starčevu, Moračniku, Beški, Žabljaku, Cetinju…
* * * * * * * * * *
… Писмеността е важен сегмент на културата и образованието, която се експонира чрез писмени паметници, археологически и езикови факти, както и сакрални предмети, и е найярък свидетел на времената, в които са създадени.
Трудно е да си представим колко документални материали за нашето минало са унищожени. Много от тях са изчезнали по време на завоевания и природни бедствия, но ние самите също така сме допринесли за това.
Независимо от всичко днес са съхранени не малко свидетелства за нашето найдревно минало и култура. Това са стари надписи във всички форми на маюскулно и минускулно писмо на латинската, гръцката, а покъсно и кирилската азбуки. Известно е, например, че Архиепископията на Бар в кореспонденцията си с Римската курия е използвала беневентското писмо с нашите характеристики, папския минускул, каролингски минускул, глаголическо ъглово писмо, и накрая ‒ шрифта „хуманистичен минускул“. Освен писмеността на гръцка, латинска и кирилска основа, с пристигането на османците на Балканите се появява и османо-турска такава.
Черногорската писменост и литература възникват в региона на езерото Шкодра. В истинския смисъл на думата обаче книжовността започва с появата на християнството през ІХ век, когато чрез модифициране на гръцката азбука се създават славянски азбуки ‒ глаголица и кирилица. Това е време, когато въз основа на езиковата близост и комуникацията сред славяните се създава писмената форма на солунския диалект, наричана старославянски, а покъсно църковнославянски.
Бенедиктинският монашески орден, в чиито манастири се е развивала книжовността, особено в крайбрежието на Дукля, е имал голямо значение за ограмотяване на славяните от региона. Тук са преписвани и събирани първите книги на латиница, а покъсно и на славянски език. В манастирите се формират първите скриптории и работилници за изготвяне на книги. Дванадесети век бележи повратна точка, защото тогава се създават уникални черногорски произведения. Найизвестните скриптории в средновековната държава Зета са в Котор, Превлака, Шкодра, Биело поле (църква „Св. Петър и Павел“), покъсно манастир Шудикова, Копорин и др. По времето на Балшичи и Църноевичи на брега на Шкодренското езеро възникват няколко скриптории: Старчево, Морачник, Бешка, Жабляк, Цетина и т. н. ….
Božidar Šekularac
